Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Медии

Какво могат да научат медиите от Netflix?

Лидерът на видео стрийминг платформата вероятно би инвестирал повече в самите редакции

Какво могат да научат медиите от Netflix?

Снимка: Chona Kasinger/Bloomberg

Какво би направил Рийд Хейстингс, ако управляваше онлайн медия вместо Netflix?

Технологиите на уебсайта почти сигурно биха били по-добри. Може би нямаше да има реклама – точно както в стрийминг услугата, а щеше да заложи на абонаментен принцип.

Изправяйки се пред голямо търговско предизвикателство към основния си бизнес, Хестингс вероятно би устоял на желанието да инвестира в близки сектори като събития или електронна търговия. Вместо това би вкарал повече средства в редакцията.

Но най-отличителната черта на Хейстингс може да е свързана с нещо по-прозаично: цената. Медийни директори твърдят, че когато разговарят с Хейстингс, той твърди, че абонаментите, които продават, са прекалено скъпи. Когато това се чува от човек, който изгради дигитална медийна компания с над 200 млн. абонати, това определено е съвет над който си струва да се помисли, пише Financial Times.

Още по темата

Директорите на медии възприемат абонаментите като път към спасението след години на травма заради спадащите приходи от печата и рекламата. Но високите цени също така напомнят за пътя, който индустрията тепърва трябва да измине,  в търсене на устойчив и реално мащабируем дигитален бизнес модел.

В Съединените щати за сумата от 27 долара например може да се купи дигитален достъп до каталозите на Netflix, Disney+ и Spotify. За тази сума човек може да се абонира само за една от следните медии: The New York Times, The Los Angeles Times или The Times of London.

Разбира се, има различия в подхода. Някои медии, като Le Monde и The Washington Post, тестват абонаменти само по 10 долара. Други, като The New York Times правят големи отстъпки в началото. Повечето специализирани издания като Wall Street Journal, Financial Times и Bloomberg имат по-високи цени, тъй като са уверени в това, че се четат от бизнеса.

Но какъвто и да е подходът, няма съмнение, че сравнението на стойността с други видове медии – например с инвестиции в съдържание за долар абонамент – все още е унизително за издателите.

Очаква се Netflix да похарчи 17 млрд. долара за съдържание тази година. Само това е достатъчно, за да се плати на всяка редакция в Америка, евентуално два пъти повече от обичайното. PwC прогнозира, че медиите ще генерират 22 млрд. долара приходи тази година, а само част от тази сума се харчи за журналистика.

Приходите от абонаменти са добре дошли за справяне със спада в печата и рекламата. Но някои издатели до голяма степен разчитат на най-големите фенове и на лоялните читатели, които имат афинитет към марката и искат да подкрепят нейната мисия, въпреки високата цена. Доналд Тръмп помогна за голяма част от филантропията, насочена към медиите.

Guardian е добър пример. През 2016 г. той започна да призовава за доброволни дарения, а вече има над 900 хил. „поддръжници“ и абонати на своето приложение, повечето от които ѝ носят по поне 5 паунда на месец.

Като инвестиционно предложение, новинарското съдържани е откровено различно от видеото в Netflix и музиката в Spotify. Често съдържанието не стига отвъд местната аудитория и е силно нетрайно. Това подхранва защитната нагласа на индустрията. За повечето издатели приоритет е контролът върху разходите и генерирането на дигитални приходи от базата лоялни читатели.

Повече от десетилетие от въвеждането на първите paywalls, които заключват съдържанието само за плащащи потребители, само малък брой издатели успяха да привлекат повече от 1 млн. читатели. Повечето абонати плащат само за една публикация.

Идеята на Хейстингс за бизнеси с дигитални абонаменти като Netflix е напълно различна – влагане на пари в технологии и качество на съдържанието, като същевременно се прилага агресивно ценообразуване, за да се изгради огромна аудитория по света.

The New York Times (5 млн. дигитални новинарски абонамента) и Washington Post (близо 3 млн.) водят по-амбициозната фаза на разрастване. И двете редакции са с по над една трета по-големи спрямо дните на разцвета на печата, а New York Times смята, че може да грабне големия дял от потенциална аудитория от 100 млн. читатели.

За такъв мащаб може да са необходими още инвестиции. По-малките, финансирани от читатели, политематични медии също са изправени пред труден избор какъв вид редакция и мисия са им необходими, за да обслужват желаната дигитална аудитория.

Размус Клайс Нилсен, директор на Reuters Institute към Оксфордския университет, ги описва като борещи се за оцеляване „в най-конкурентната битка за внимание, която сме виждали в човешката история“. По думите му, макар че медийният бизнес обича да се представя като пълен с истински реалисти, самият Нилсен се съмнята, че издателите „наистина схващат мащаба на това предизвикателство“.

По статията работиха: Елена Кирилова, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари ()


Още от Медии
Мърдок отписа и финансово The Sun